БЪЛГАРСКО МИКРОБИОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО СЕКЦИЯ „МИКРОБИОЛОГИЯ“ КЪМ СУБ

---

СЕКЦИЯ “МИКРОБИОЛОГИЯ” - СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Създадена е през 1952 г. с първи председател акад. Владимир Марков и около 40 членове, медицински и ветеринарни микробиолози, членове на разпуснатото тогава Българско микробиологическо дружество (основано в 1927 г.). Благодарение на усилията на първия председател (основател и на микробиологичното дружество) и на акад. Игнат Емануилов, заместил го на председателския пост, секцията обхваща буквално елита на българската микробиологическа наука, хора с индивидуален принос (а чрез тях и секцията) за организационното развитие на националната микробиология.

Още от създаването се проявява значителна активност, първоначално ограничаваща се в провеждането на научни събрания и изнасяне на лекции. По-късно през 60-те години ориентацията е към организиране и съорганизиране на конгреси и други научни форуми, както и към различни форми на консултантска дейност и оказване на организационна помощ на различни научни звена.

Може с пълно основание да се съгласим с оценката, че “една от най-големите прояви на секцията в рамките на нейната организаторска дейност са конгресите на българските микробиолози, провеждани от 1965 г. през четири години. Председател на организационния комитет е акад. Игнат Емануилов, който е в основата на организирането и провеждането на конгреса в София.

Следващите конгреси се провеждат в София, МДУ - Варна, Пловдив и др. (2-ри – 1969 г., 3-ти – 1973, 4-ти – 1977, 5-ти – 1981, 6-ти – 1985, 7-ми – 1989, 8-ми – 1993, 9-ти – 1998 10-ти – 2002 г. в Пловдив, 11-ти - 2006 във Варна “Св. Константин и Елена”, 12-ти - 2011 г. във Велинград “Юндола”, 13-ти -2014 г. Трявна, 14-ти - 2018 г. Хисаря и последен 15-ти - 2022 г. Копривщица).

Конгресите са своеобразна среща и обмяна на опит на българските микробиолози и на специалистите, специалистите, работещи в тази област. На тях, в различни секции – по обща, по медицинска и по ветеринарна микробиология, имунология, епидемиология, промишлена микробиология, почвена и растителна микробиология, вирусология и епизоотология се дискутират теоретични и преди всичко практическо-приложни проблеми. Обсъжда се и чужд опит, представен от източноевропейски (до 1989 г. социалистическите страни), балкански страни и от учени от Западна Европа. Конгресите са мащабни форуми и по тематика, и по участници. Например на първия конгрес присъстват около 450 души разпределени в 5 секции, а на петия – вече близо 600 участници и гости. Внушителен е и броят на докладите и научните съобщения – близо 300 на първия и към 800 на петия (1981 г.) Към някои от конгресите се провеждат съпътстващи мероприятия. След третия конгрес (1971 г.) се провеждат два симпозиума, първия по вирулентността на микроорганизмите и втория – в Пловдив по биосинтезата в промишлеността. В симпозиумите участват представители от СССР, Румъния, Полша, Чехословакия, Югославия, Турция, Гърция и от Италия, Австрия и Швейцария.