БЪЛГАРСКО МИКРОБИОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО СЕКЦИЯ „МИКРОБИОЛОГИЯ“ КЪМ СУБ

ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ – ПУБЛИКАЦИИ

Конгресите стават повод за разгръщане и на издателската дейност на организираните в съюза микробиолози. Материалите на първия конгрес са отпечатани в един том, а по-сетне излизат по два или три тома на конгрес. По повод 5-ия конгрес (1981) е издадена и библиография на българската микробиология (в два тома) за периода 1944 – 1971 г. голяма заслуга за което има доц. д-р Славчо Нейчев, ръководил дружеството в продължение на 11 години и дългогодишен негов почетен член.

Чрез конгресите в други научни форуми, дискусии и лектории секцията има значителен принос за очертаване перспективите и възможните задачи на българската микробиология, главно направления на промишлената микробиология (60 и 70-те години), биотехнологиите (70 и 80-те години) и съответно най-новите направления на микробиологията, свързани с динамичните промени на тази изключително бързо развиваща се област на науката, особено след 90-те години на 20-ти век, когато председател на дружеството е акад. Ангел. С. Гълъбов. Консултантска дейност е оказвана на медицински, ветеринарни, почвени, промишлени и други институции, имащи връзка с микробиологичната проблематика. Осъществявани са консултации (включително рецензиране и рефериране) във връзка с предстоящи за внедряване методи и технологии. Подпомагани са и новосформирани научни звена в системата на висшето образование – към Биологическия факултет на Софийския университет, в някои провинциални висши учебни заведения, към почвения институт, Централния ветеринарно-микробиологически институт в София и съответните институти в Пловдив, Велико Търново и Стара Загора, Медицинския институт по микробиология и по заразни и паразитни болести и т.н. Секцията има и приноси в дейността на Комитета за наука и технически прогрес, към който в 80-те години са основани звена по биотехника и биотехнология.

Докъм края на 80-те години секцията се развива интензивно, а членският състав се увеличава постепенно. Ако в 1969 г. тя обединява около 100 членове: хуманни и ветеринарни лекари, биолози, агрономи и химици, в 1984 г. те са приблизително 200, като се работи и с млади научни специалисти. p>В хода на дълбоките трансформации в българската наука след 1989 г., както и в звената, свързани с микробиологична дейност, се очертава отлив от секцията, която много бързо се стопява наполовина, а в 2000 г. отчита само 44 редовни членове. Както и при други секции, в нея съществува ясно изразена тенденция към застаряване на членовете. Към 2000 г. преобладават жените и главно представителите на научни институции (БАН, висши учебни заведения). Промените в обществото и науката влияят силно върху дейността на секцията през 90-те години, но в основни линии тя запазва както ориентираната към научни и най-актуални проблеми програма, така и станали традиционни прояви. Към нея в 1991 г. е създаден Клуб на клиничния микробиолог, обхващащ около 70 членове, който провежда 6 до 8 научни сбирки годишно. Израз на висока оценка към дейността на микробиологичната секция е организирането на конгресите на българските микробиолози.

Много добро сътрудничество е установено с Института по микробиология “Стефан Ангелов” към БАН, с научното медицинско дружество по микробиология и др. В международен план секцията е съосновател на Федерацията на европейските микробиологически дружества (FEМS – 1994 г.). В 1996 г. тя организира и събрание на съвета на федерацията в София.

Постоянна тенденция е да се провеждат събрания, пред които изтъкнати наши специалисти и чужди изследователи споделят най-новото от практиката. От този тип са лекциите за коронарвируса, с лектор български изследовател, проучвал в канадска лаборатория вируса (2003 г.), и за обучаване на папилома вирусите да атакуват рака от представител на Германския център за изследване на рака (2004 г.).